Защо е важно да се приеме Закон за прозрачността на чуждото влияние или Закон за чуждите агенти
Автор: Владислав Наков за " Гласове " Снимка: Чарли Жиров, youtube.com/@Martin_Karbowski
Защо е значимо да се одобри Закон за прозрачността на непознатото въздействие (Закон за непознатите агенти),който да задължава всички физически и юридически лица, които вземат участие в публичния живот, да разкриват източниците на финансиране за своята активност
Всяка страна има обвързване да ръководи пространството на общественото си слово. Съединени американски щати са го създали още през 1938г., Русия през 2012г., а Франция и Грузия преди няколко месеца. Такъв закон би трябвало да бъде признат и в България.
Да се концентрираме е детайлите на другите закони би било неправилно, по тази причина дано забележим какви проблеми имаме в България, от какво се нуждаем, с цел да оздравее политическият ни живот и да проработи в интерес на българските жителите, и какви дейности би трябвало да предприемем. Не може да се приказва за публичен контракт сред политици и гласоподаватели, в случай че няма среда, която да предписва тъкмо разпоредбите на взаимоотношенията. Ако няма почтена конкуренция, в която всички са равни, всички имат равни права и стартови условия, тогава няма и народна власт. В надпреварата за ръководство на страната всички би трябвало да има равни права, благоприятни условия и запаси, а политическата система би трябвало да отвори вратите си за всеки, който може да способства с нещо за обществото. Не знаем от кое място ще дойдат тези лица. Затова би трябвало да поддържаме каналите за връзка в обществото чисти и свободни от утайката.
Вярвате ли, че някой от чужбина ще финансира Неправителствени организации в България без никакви условия?!?
„ Ето ви, $1 000 000, бийте за народна власт в България! “ (Или 431 млн., както стана известно)
Глупаво е и наивно! Вярвате ли, че една страна би финансирала някаква организация в България, която ще се бори против ползите на компании от същата тази страна? Например Съединени американски щати да финансира Неправителствени организации, която да убеждава обществеността, че България би трябвало да купува единствено съветски нуклеарни реактори, тъй като са по-качествени, по-евтини и в страната има нужната експертиза, с цел да ги експлоатира безвредно. Или противоположното. Русия да финансира Неправителствени организации, която да ни убеждава, че е най-добре за нас да купуваме единствено американски полутечен газ. Разбира се, че не!
Парите, които се дават от чужбина за организации и лица в България, са незначителна част от облагите, които те биха генерирали посредством привилегированото си състояние, с помощта на тези организации и лица. Тези финансови средства нормално идват от специфични служби или групи по ползи. Те финансират активността на политически организации (партии, придвижвания, сдружения, " неправителствени " организации) и персони (видни " интелектуалци, анализатори и водачи на мнение " ), с цел да осъществят по-късно някакъв план или политическа цел (което отново е вид бизнес).
Съвсем просто е: в случай че чужденец се появи на митинг пред " АЕЦ Белене " никой няма да му повярва, че се бори за българските ползи, само че сътрудникът за въздействие, благодарение на към този момент конфигурирани политици и медии, има всички предпоставки да докара нещата до триумф за поръчителя.
Начините са финансиране на “чужди сътрудници ” са доста и стават все по-иновативни. Много организации и лица, представители на непознати ползи, получават и финансиране от бюджета на България. Тоест, ние финансираме техните принадлежности за въздействие. Много съществени финансови потоци са ориентирани към голям брой Неправителствени организации. Друга част от " неправителствената " активност се финансира от компании, свързани с властта. Те нормално дават услуги, които се заплащат от бюджета, имат изключителни права за импорт, произвеждане на артикули или осъществяване на съответна работа, които изискват особено държавно позволение. Парите, които идват от такива източници, са всъщност непряко финансиране от държавното управление и би трябвало да се смятат за такива. Или огромна компания финансира Неправителствени организации, чиито чиновници работят интензивно за изтласкването на конкуренцията.
Членството в ръб, което се заплаща индиректно, също може да бъде метод за финансиране на авторитетни персони. Сравнявайки опита и компетентността на " наемника " с активността на борда или компанията оказва помощ за идентифицирането на такива сътрудници.
Друг метод за реализиране на функционалностите на сътрудника за непознато въздействие може да бъде и друга преподавателска, журналистическа или друга социална активност. Например публицист в социална медия, където заплащането не е високо, получава, под формата на възнаграждения, в пъти повече, в сравнение с е щатната му заплата. Идентичен е казусът и с преподавателите във Висшите образователни заведения. Такива възнаграждения несъмнено са декларирани пред Национална агенция за приходите, само че остават скрити за необятната общност. Така пораждат въпроси по отношението на тезите, които тези хора стартират в общественото пространство.
Обществото би трябвало да се пази, затова е наложително публичното пространство да се пази от всевъзможни злоупотреби. А всеки, който взе участие в публичния живот и който има опцията да въздейства на огромен брой хора, също би трябвало да се придържа към ясни и съответни правила.
Българските жители имат право на точна и тествана информация, обвързвана с техния живот и тяхната страна. Те не трябва да бъдат принуждавани да губят скъпо врем, за са изследват задачите и финансирането на обществени лица и организации.
Ето за какво е належащо да се одобри Закон за прозрачността на непознатото въздействие (Закон за непознатите агенти), който задължава всички лица и организации, участващи в публичния живот, да разкриват източниците на финансиране за своята активност. Действащият закон в Съединени американски щати наподобява най-подходящ за решение на този проблем. Подчертавам, не съветският, а този в Съединени американски щати, тъй като в него за написани санкции за неспазването му, както и цялата нужна инфраструктура, която обезпечава този развой: институции, лица и персонална отговорност. Ако нямаше корист с прозрачността, нямаше да има потребност от ограничаващи ограничения. От друга страна, ние желаеме подредено общество, в което жителите имат цялостно доверие в публицистите, анализаторите, специалистите и гражданските сдружения. В момента доверието липсва, точно поради неналичието на бистрота.
Ако приемем за достоверни думите на видни евроатлантици, които настояват, че в България има хора, които получват по 4 хиляди от Русия, с приемането на подобен закон, всички сътрудници за въздействие и медиите ще бъдат осветени, a финансирането им ще стане обществено известно.
Интересно е да отбележим, че тъкмо хората, които всекидневно ни плашат с “руската агитация ”, са най-големите съперниците на закона. Причините за безапелационния отвод даже да се организира социална полемика, по всяка възможност, за разнообразни. Възможно е грантовете от Съединени американски щати да са одобряват за “съюзнически ”, а такива от Русия - за “вражески ”. Възможно е също хипотетичната “руска агитация ” да е доста комфортно чучело, което се вади всякога, когато е належащо, само че което остава постоянно в областта на неподкрепените с обстоятелства изказвания, тъкмо както случката с “четирихилядниците ”. Най-правдоподобно, на този стадий, наподобява обяснението, че представителите на “руската агитация ” ще се окажат или прекомерно малко, или въобще няма да ги има, а сравнението с американските грантополучатели ще бъде стряскащо.
Според медийни изявления от преди дни единствено за последните 4 години Американската фондация USAID е раздала, под формата на грантове, над $430 млн.
Единственият метод да разберем кои са сътрудниците за въздействие в България е като приемем закона.
